Kaleb Benedict| 23| Vampire| FC: Daniel Sharman| Free

Kaleb Benedict| 23| Vampire| FC: Daniel Sharman

“God is love… But Satan does that thing with his tongue.”


Животът на Кейлъб Бенедикт, като човек беше кратък.
Майка му умира, когато той все още е много млад - по време на раждането на по-малкия му брат - и смъртта й кара баща му да посегне към алкохола. Мъжът започнал да обвинява най-малкия си син за смъртта й и често се прибирал приян от кръчмата. В нетрезвото си състояние, в състояние на гняв, той ходел до малкото братче на Кейлъб. Кейлъб се намесвал и поемал ударите. Мълчал в продължение на четири години. Всеки ден той задържал гнева си, докато една вечер не му писнало. Той започнал да отвръща на ударите на баща си и към края на вечерта, мъжът завършил с нож, стърчащ от гърдите му. Това бил първият път,в който Кейлъб някога проливал кръв, и за разлика от повечето хора, на него му харесало. За първи път, той не е бил малък или слаб. Полицията го намерила няколко часа по-късно, все още покрит с кръвта на баща си и с горда усмивка на лицето му.
За наказание за това, че убил баща си, за да защити себе си и брат си, полицията решила, че ще е най-добре ако изпратят момчето в поправителен дом, но той не искал. Не искал да стои при деца, които щели да предизвикват агресията у него. Брюнетът побягнал и не се обърнал повече назад. Загърбил миналото си и започнал напълно нов живот.
Днес
Той... Подбираше ги внимателно. Всяка една негова жертва беше наблюдавана с дни, седмици, а може би дори и месеци. Не искаше да задоволява нуждите си, независимо какви били те, с боклуци. Винаги си намираше интересни персони, с които да пракара нощта или да се нахрани. А защо не и двете?

Стоновете на поредната му жертва огласяваха помещението. С всеки един тласък усещаше как леглото ще се строши, но имаше нещо, което много повече му харесваше. С всеки един тласък усещаше как всяка една фибра от тялото на жертвата му се стягаше и отпускаше. Щеше да продължи с това докато от нея не останеше нищо повече освен пихтия. В ума му се разиграваше сцена как ще я разполови и ще я направи свой трофей или поне това, което останеше от нея.