now I'm lost in a sea of emotion forever blinded falling deeper into the blue

aaron bell,

Сняг.Студ.Смърт.
Демоните вътре в него се бореха за последните останки от душата му.Отдавна бе загубил битката,така че сега бе въпрос на време те да се оттърват от същността му.Не се страхуваше,дори го очакваше,с разтворени ръце.Чакаше мрака в него да погълне и малкото останала душа,малкото чувства...искаше да заличи онзи мъж,който не успя да спаси жената,която обичаше.Бе изгубил връзка с реалността.Кошмарите,които го спохождаха всяка вечер,изпиваха силите му.Не виждаше смисъл да се бори,това което беше вътре в него рано или късно щеше да излезе на яве...
Отново се върна там.
Беше средата на зимата.Бяха в къщата му.Стояха един срещу друг и се гледаха.Никой не проронваше и дума.Искаха да си кажат толкова много,ала не знаеха как да почнат.Дървата в камината пукаха,а огънят се отразяваше по стените,описвайки различни фигури.Арън обожаваше да гледа огъня,въпреки че в него имаше само мрак и студ,в огъня той виждаше себе си.Виждаше една непозната,затънтена част от себе си.Може би,част свързана с нея,с прекрасната й руса коса,със синита й очи,с розовите й устни,с прекрасния й аромат...
Опита да навлезе в подробности,но някой го викаше.
-Г-н Бел?Арън?-отвори очи и погледна фигурата надвесена над него.Фриц.Иконома,който беше с него от поне 500 години и винаги изпълняваше задълженията си.Знаеше най-големите му тайни и винаги бе готов да го измъкне от неприятности.Понякога дори,прекрасно заемаше бащината фигура,която липсваше у живота на Арън.
-Какво има,Фриц?-по лицето на възрастния мъж се изписваше притеснение и загриженост.Изправи се до седнало положение и погледна иконома в очите,очаквайки отговора
-Боя се,че закъснявате за рождения ден на госпожица Питърс.-по гърба му минаха студени тръпки.Питърс.Алис Питърс.Тя беше мъртва,преди доста дълго вреем държеше безжизненото й тяло в ръцете си.Спомените нахлуха в ума му,задушавайки го.Спомни си как беше убита,спомни си как курумът летящ към него,всъщност бе поет от нейната гръд.Спомни си как я държеше в ръцете си,а тя му каза,че го обича и той е единственият,който някога е обичала.Още виждаше как сините й очи,губеха искрата си.Губеха живота си.
Отвори очи.Потта му се стичаше по челото,а чаршафите бяха събрани.Изправи се,стана от леглото и отиде в банята.Погледна се в огледалото и в там виждаше само тъмнина,празна,бездънна тъмнина,носеща само и единствено разруха.Липсваше му.Алис му липсваше и това го съсипваше,въпреки че бяха минало три века,тя все още му липсваше.Факта,че имаше такива моменти на слабост го убиваха,караха го да изгуби контрол,правеха го твърде слаб.Беше време да заличи тази част от живота си и единственият шанс бе,като позволи на тъмнината да го погълне.Демоните му да пируват с душата му.Само това щеше да го спаси от самия него...

— twenty - four / na — demon — fc: tyler posey —