Crystal Cloud

❝
"I know what it’s like to want to die. How it hurts to smile. How you try to fit in but you can’t. How you hurt yourself on the outside to try to kill the thing on the inside."

Тя е страстна, способна е на огромна добросърдечност или голяма злоба - зависи на коя от страните й се натъкнете. Тя може да бъде жестока, дребнава, ревнива и напълно отмъстителна ( и не изпитва никакви угризения), но също е способна и да изпитва състрадание, когато тя избира - в повечето случаи защитава хората, които не могат да се отбраняват. Когато поиска нещо, никога не губи. Когато тя защитава нещо или някого, то остава в пълна безопасност.
Ангелската й усмивка я кара да изглежда колкото като същински ангел, толкова и зловеща.

Помня какво беше да искаш да умреш. Помня какво беше всеки ден да бъдеш малтретиран, защото си различен. Помня какво беше усещането на острието, което се забиваше в кожата ми и беше направило ръцете ми, краката ми, цялото ми тяло в белези. Помня всеки един ден, в който бях унижавана не само от обществото, но и от собствените си родители, но сега ... Сега всичко е различно. Промених се след като умрях. А как започва и завършва историята ми, предстои да разберете.
Имало едно време ... Не, така започват само приказките с щастлив край или някоя поука, а при мен не съществува нито едното.
Преди много време в Йоркшър в семейството на обущарят на градчето се родило малко красиво момиченце. Имало прекрасни небесно сини очи, пухкави розови устни и сламено руса коса. Всичко било като в приказка в началото, но когато навършила пет години баща й умрял. Така и не разбрали от какво бил болен, но след като мъжът предал Богу дух, бизнесъл западнал. Нямало кой да го поеме и жената, заедно с малката й дъщеричка и следващото дете, което било на път трябвало да се справят с живота, но не успели и скоро се намерили на улицата. Малкото братче на синеочката се родило мъртво и майка й започнала да продава тялото си, за да създаде удобство както на себе си, така и на дъщеря си.
Момичето пораснало и започнало да съжалява за това, че е живо. Народът я съдел, заради майка й. Всички й казвали, че и тя ще се превърне в евтина проститутка. Докато накрая не й писнало. След всички тези белези, които си бе направила й бе писнало от това да бъде дъщерята на проститутката, бъдещата проститутка и накрая се реши и сложи край на живота си, като се метна от скалата в безкрайното синьо море.

Днес
Същото това момиче беше в друго тяло и беше много по-различно от преди. Вече я нямаше онази чиста невинна доброта. Правеше се на такава, за да се впише по-добре и накрая да разруши живота на някого. Същото това момиче, вече с зеленикаво-кафеви очи и шоколадово кафева коса ходеше с вдигната високо глава и се присмиваше на простолюдието. Правеше живота на нормалните хора истински ад.