We’ll have you wrapped around our trigger finger Queen bee yellow, you’re the skin for our stinger We’ll make you swoon, make it hurt just a little We’re the boys and the girls and the freaks in the middle

Adrian Cole/ Renne de Guillar | 394 y.o. | myth - skinwalker


Jack Falahee as Adrian Cole

Уродливият мъж в ъгъла въртеше между кривите си, пожълтели, прилични на сърпове, пръсти фаса на умираща цигара хашиш. Беше по-черен от безлунна нощ, а очите му лукаво се стрелкаха през тълпището от опиянени фигури, обгърнати от пелерината на почти непрогледен опиумен смог.
Зацапаният  балдахин, обещаващ уединение и интимност на посетитетелите на ложето на Афродита се надигна и зад него надзърна дребничък, набит мъж с изгнили зъби, който се хилеше в лицето на изплашеното малко момче.

из „Дневниците на една набедена куртизанка“ - Ейдриън Кол, непубликувана


Luke Evans as Renne de Gillar

Папските емисари пресякоха градските стени привечер. Носеха свитък, а по лицата им се четеше смъртна умора и нещо, което много напомняше на горчивината на недоволството от нечия чужда победа. Делегацията, на чело с пурпурния от глава до пети  кардинал, се направи към тронната зала, само за да я намери празна. Слугите, както им бе наредено по-рано, оповестиха липсата на негово височество Дюка, който уж бил заминал на лов същата сутрин.
Червендалестият предводител шумно изсумтя и се настани на челно място на трапезата – това, отсъдено за височайшата особа на дюк Рене де Гилар.
- Ваше светейшество, стоите на трон, който не принадлежи нами. - гласът беше дързък, млад и някак караше кожата ти да настръхне, така, сякаш по вените ти се спуска не кръв, а тънка, бледо синя струйка скреж...

Беше мъжът с черният плащ.
За него из замъка се говореше малко и скришно, най-вече от слугините, които безчет пъти го бяха виждали да се промъква в покоите на дюка, а той самият изчезваше от полезрението им с дни – не поръчваше храна, нито вино, дори отказваше  да чете, което бе дори по-странно от липсата на физически нужди, защото всеки по-близък до Гилар го познаваше като високо ерудиран мъж, който прекарваше повече време сред прашни страници, отколкото в собствения си двор.
Някои казваха, че е призрак, който обитава замъка от векове. Други смятаха, че е чуждестранен любовник на дюка, който се появява с първите есенни кораби, идващи от Проливите с екзотични товари.
Аз,  негово височество дюка ще ви призная, че тези, или които и да било други ваши креативни съмнения са просто грешка на сладкото ви въображение.

из „ Животът на един френски граф“ - дюк Рене де Гирлар, 1678


- Препитанието като писател, трябва да ви кажа, е мъчна работа. Независимо дали си копелето на пропаднала жена, живеещо в опиумен вертеп, чиито единствени забавления са фокусите с карти и джепчийството, или пък притежаваш осанката на строг и високоценен, но ексцентричен владетел. Думите не винаги се извиват в ума ти така, както искаш – те са змия, хем кончина, хем панацея. Историята не винаги тече като река, понякога е просто мъртво езеро, а музите, както всички жени са само едни въртиопашки. Но трябва да призная, че да оцелееш като граф, е много по трудно от това да оцелееш като мижитурка. Изисква се финес, помопзност и кама, скрита на тайни места. А да, нека не забравяме и проклетите чизми, които неимоверно много стискат. Сигурно ви е интересно как Ейдриън Кол, премръзващ и ровещ из чуждия боклук се бе превърнал в дюк Рене де Гилар. Ще ви подскажа – въпрос на фина клошарска дипломация, убийство, четири су, кон.. и разбира се малко генетично наследена магия от незнайния ми баща. Но тази история ще прочетете малко по-късно, защото един истински прозаик винаги оставя развръзката си завързана.