...
|
Bluebell.
Welcome
Влезнали в този град няма връщане на зад. Който пристъпи тук, няма право да си тръгне, освен ако някой Пазител, не се смили над него. Но направили го, тръгнете ли си, знайте че няма връщане назад. Никой няма спомени за случилото се тук седи в мозъка ви като едно бяло петно, което не можете да разберете какво е. Не помните пътя за градът. Просто той за вас вече не съществува . Но много рядко, можете да намерите Пазител, който да ви помогне да го напуснете.Самите те колкото и да са добри, не могат да го допуснат..
have fun..
xoxo - the admins
...
|
The Staff
Liberté.♥.
michele
cole
...
|
Log in like
Вход
...
|
What New?
Latest topics
...
|
Top Poster
...
|
Who is here?
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 33, на Вто Окт 12, 2021 7:05 am
Maybe the rain is our tears during our cloudiest hours , and the thunder and lightning are sounds of our hearts breaking.
Страница 1 от 1
Maybe the rain is our tears during our cloudiest hours , and the thunder and lightning are sounds of our hearts breaking.
Annabella D. Liberté. | |
23 The Death FC;;Nina Dobrev |
Liberte.♥
Идеалистка , момиче , което обичаше да държи всичко под контрол ... Иначе , откачаше. Образно казано , разбира се.Заедно с това вървеше и силното чувство за притежание.Би държала дори и непотребното до себе си , стига да задоволява това чувство.Мечтателка - да , но и в същото време бе и една огромна реалистка. Да , речем че винаги разсъждаваше над нещата , дори и те да бяха повече от нелепи. Оглеждаше хубаво ситуацията и тогава започваше да философства.Приказлива е до толкова , че може да говори цяла вечност без да спре и не би се уморила , а да не говорим ,че не би дала думата на отсрещния , дори и той да не се интересуваше от казаното от нея.
''За да се излекуват по-добре от порока , те смятат , че е необходимо да го изучат , а единственото ефикасно обучение е практиката''
Бутилката от шампанско ''Брут Империал'' с червен печат стоеше празно върху малката масичка от лявата страна на леглото , празна като чашата за шампанско до бутилката и чашата за шампанско на масичката от дясната страна.Всичко наоколо изглеждаше празно.До нея , изпънат и неподвижен , с ръце над главата , лежеше слаб , фин мъж , на малко повече от двадесет - няколко години по-възрастен от нея самата.Очите му бяха затворени и останаха затворени , когато тя отметна своя край на завивката на цветя , надигна се енергично , пъхна крака в пантофи ,обточени с кожа ,загърна розов копринен пеньоар около фигура , в която всичко - гърди , корем , бедра - бе доста изобилно изваяно и се запъти да надникне през спуснатите пердета.
Ако бе погледнала джобния си бележник - календар от Оксфордския университет , щеше да забележи , че в този късен следобед в края на октомври , слънцето трябваше да залезе в 16.50 часа.Предишната неделя бяха върнали времето с един час назад и нощите , както се казва,настъпваха бързо.Тя винаги бе имала затруднения с това местене на времето напред-назад , докато не чу онази песничка по радио Оксфорд: ,,Към лятото смело напред/от зимата бягай назад''.Тя и хареса.Но навън вече бе паднал здрач , доста подранил , и дъждът неспирно потропваше и почукваше по стъклата.Асфалтът бе бляскаво-черен и отразяваше кръг оранжева светлина от уличната лампа насреща.
Когато беше в отделенията,един ден от нейния клас ходиха да рисуват пейзаж на Темза , и всички момичета и момчета нарисуваха реката синя.Само тя - не. И учителят прекъсна урока (точно по средата) и заяви , че малката Шер единствена сред тях има око на художник по рождение.Защо ли ? Защото Темза може да бъде също така сива или бяла , кафява или зелена , или жълта - всъщност всеки цвят ,освен онези малки квадратчета тъмно или светло синьо , кобалта или ултра марин , в които всички са потопили мокрите си четки .Затова , моля,нека всички започнат отначало и да се опитат да нарисуват цветовете такива , каквито ги виждат,и да не обръщат внимание на картичките и атласите.Тоест , всички освен Шер , защото Шер бе оцветила водата в черно.
И сега улицата под нея блестеше в черно ...
Да-а.
Сякаш всичко бе черно.
Шер загърна тънкия пеньоар около себе си и усети ,че той е буден,че я наблюдава и че навярно мисли за жена си - или за някоя друга жена.Защо ли просто не му каже да изчезва от леглото и , а също и от живота и?Дали всъщност тя няма нужда от него повече, отколкото той от нея ?Преди време не беше така ...
Но все пак това са само частични спомени , така че ...
''За да се излекуват по-добре от порока , те смятат , че е необходимо да го изучат , а единственото ефикасно обучение е практиката''
Бутилката от шампанско ''Брут Империал'' с червен печат стоеше празно върху малката масичка от лявата страна на леглото , празна като чашата за шампанско до бутилката и чашата за шампанско на масичката от дясната страна.Всичко наоколо изглеждаше празно.До нея , изпънат и неподвижен , с ръце над главата , лежеше слаб , фин мъж , на малко повече от двадесет - няколко години по-възрастен от нея самата.Очите му бяха затворени и останаха затворени , когато тя отметна своя край на завивката на цветя , надигна се енергично , пъхна крака в пантофи ,обточени с кожа ,загърна розов копринен пеньоар около фигура , в която всичко - гърди , корем , бедра - бе доста изобилно изваяно и се запъти да надникне през спуснатите пердета.
Ако бе погледнала джобния си бележник - календар от Оксфордския университет , щеше да забележи , че в този късен следобед в края на октомври , слънцето трябваше да залезе в 16.50 часа.Предишната неделя бяха върнали времето с един час назад и нощите , както се казва,настъпваха бързо.Тя винаги бе имала затруднения с това местене на времето напред-назад , докато не чу онази песничка по радио Оксфорд: ,,Към лятото смело напред/от зимата бягай назад''.Тя и хареса.Но навън вече бе паднал здрач , доста подранил , и дъждът неспирно потропваше и почукваше по стъклата.Асфалтът бе бляскаво-черен и отразяваше кръг оранжева светлина от уличната лампа насреща.
Когато беше в отделенията,един ден от нейния клас ходиха да рисуват пейзаж на Темза , и всички момичета и момчета нарисуваха реката синя.Само тя - не. И учителят прекъсна урока (точно по средата) и заяви , че малката Шер единствена сред тях има око на художник по рождение.Защо ли ? Защото Темза може да бъде също така сива или бяла , кафява или зелена , или жълта - всъщност всеки цвят ,освен онези малки квадратчета тъмно или светло синьо , кобалта или ултра марин , в които всички са потопили мокрите си четки .Затова , моля,нека всички започнат отначало и да се опитат да нарисуват цветовете такива , каквито ги виждат,и да не обръщат внимание на картичките и атласите.Тоест , всички освен Шер , защото Шер бе оцветила водата в черно.
И сега улицата под нея блестеше в черно ...
Да-а.
Сякаш всичко бе черно.
Шер загърна тънкия пеньоар около себе си и усети ,че той е буден,че я наблюдава и че навярно мисли за жена си - или за някоя друга жена.Защо ли просто не му каже да изчезва от леглото и , а също и от живота и?Дали всъщност тя няма нужда от него повече, отколкото той от нея ?Преди време не беше така ...
Но все пак това са само частични спомени , така че ...
.....
Последната промяна е направена от A.Liвerté.♥ на Чет Окт 03, 2013 6:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Чет Ное 06, 2014 5:26 pm by Oblivion
» Търся си всичко останало
Чет Ное 06, 2014 4:58 pm by Oblivion
» The boundaries which divide Life from Death are at best shadowy and vague. Who shall say where the one ends, and where the other begins?
Чет Ное 06, 2014 2:40 pm by Liвerté.♥
» Запази лик
Сря Ное 05, 2014 6:34 pm by Liвerté.♥
» Другарче за минало;бъдеще;сънища
Вто Ное 04, 2014 3:18 pm by Crystal
» one, two, three, drink.
Пон Ное 03, 2014 8:09 pm by Liвerté.♥
» Davina and Crystal
Пон Ное 03, 2014 8:01 pm by davina;
» Call me when you miss me. Say that you need me with every breath you take. Spam Vol.1
Пон Ное 03, 2014 5:22 pm by davina;
» i was in the pretty darkness, praying for the end. - Michele and Michael
Пон Ное 03, 2014 5:41 am by -michele.